Ранна диагностика и консултации на деца от 4 до 8 години. Работа с деца със затруднения в общуването, приспособяването към училищната среда или затруднено усвояване на учебния материал.
Често големите живеем с идеята, че децата са щастливи, безгрижни, положителни и без неразположения. Но не е така. Представете си как ви изблъскват през врата, в голяма, студена стая, пълна с непознати лица, застаршителни предмети; нямате представа какво ви предстои, не можете да се пресегнете да се нахраните, дори не знаете, че това режещо усещане е глад, не можете да се завиете, дори не знаете, че ви е студено или топло. Дърпат ви, разнасят ви, слагат ви да лежите, да седите, става тъмно, става светло, мокро и студено. Чувате гласове, виждате лица, хора. Представете си какво изпитвате когато лицата са с усмивка и ръцете, които се пресягат за вас са нежни, когато след като са ви докосвали ви е леко на коремчето и ви е топло и меко на гръбчето. Сега си представете какво бихте изпитвали, ако тези лица се каменни, безизразни и научите, че след като те се появят пред очите ви, тялото започва да ви боли от грубите ръце, а корема ви стърже. Какво ще научите за тези лица – радостното облекчение или очакването за болка. А когато ви говорят - дали звуците ви носят удовлетворение и спокойствие, или ви сковават от страх?
Да кажем, че детето ви е почти на 6, не изговоря думите така, както сте свикнали да ги чувате, не подрежда изреченията, говори за себе си в 3 лице, ед.ч., в някои случаи пищи или ви дърпа, за да привлече вниманието ви, тръшка се когато му откажете поредния сладолед и т.н. Някоя от тези ситуации да ви звучи познато?
Имате си малък човек, с интелект, развит повече от физическото му тяло. Когато говорния му апарат се развие достатъчно – ще започне да изговаря думите правилно, когато костната структура на ръцете му се развие ще може да държи молива добре, ще може да се облече, закопчае и обуе сам и бързо, когато краката му укрепнат – ще спре да се спъва и няма да ви бави когато сте заедно на пазар. Всичко това ще се случи, обаче, когато му давате възможност да се упражнява, да опитва нови умения в сигурна среда, да греши без да се срамува или страхува, знаейки, че сте зад гърба му за да го подхванете, да го поправите и да го насърчите да опита пак. Опитайте да видите света през неговите очи, където вие изпълвате целия му хоризонт. Как ви вижда вашият малък човек: с усмивка в очите, с обятия на негово разположение, зад гърба си, готови да го прихванете, събрали цялото си внимание в него?! Или вижда голям човек на 2 метра от него, приведен над телефона си, с безизразно лице, отчужден и безразличен към съществуването му. Пропускате най-същественото в целия си живот – да наблюдавате как детето ви се развива. Във възрастта до 7 години всичко в живота и развитието на детето се случва с главоломна бързина. То усвоява знания за себе си, за родителите си, за заобикалящия го свят буквано попивайки, почти интуитивно. Затова не се заблуждавайте, че щом малкото дете не говори, значи няма нужда да му говорите вие. Напротив – детето не отвръща, но попива всичко: думите, граматиката, настроението, отношението ви към света и към себе си, модела ви на възприемане и на поведение. Говорете с детето, обяснявайте му какво правите, защо го правите, как се чувствате в този момент, разказвайте му за мислите си, за намеренията си в този ден, за настроението. Не пропускайте да му говорите, колко щастлив/а ви прави то, как ви харесва да сте заедно, да се грижите за него. Когато сте изморени – споделете му, разкажете му как краката ви тежат и ви се спи, и как с нетърпение чакате да се гушнете заедно и заедно да си починете. Не е нужно детето да ви вижда само щастлив, то има нужда да опознае целия диапазон от усещания – и тъгата, и умората, и раздразнението. Така ще ги намери и опознае и у себе си. Това е полезно и за вас самите - така ще изградите връзка едновременно със себе си и с детето си. Когато сте раздразнен, няма нужда да го нагрубявате или отблъсквате. Достатъчно е да кажете как се чувствате и да обясните, че мама/тати трябва да се отпусне в стола и да затвори очи. Нека детето знае, че огорчението също отминава, че то не живее завинаги в най-важните хора за него. След време, то ще знае как да разпознае това усещане и в себе си, а и ще знае как да постъпи. Тогава няма да се тръшка в средата на магазина, насред тълпата, след като сте му отказали лакомство или играчка. То ще постъпи като вас – ще се самовглъби за да преработи фрустрацията си и да се самоизлекува. Когато признавате на детето си своите чувства, го учите също, че валидизирате и неговите чувства.
Не сте сами. Потърсете ме за подкрепа!
Често големите живеем с идеята, че децата са щастливи, безгрижни, положителни и без неразположения. Но не е така. Представете си как ви изблъскват през врата, в голяма, студена стая, пълна с непознати лица, застаршителни предмети; нямате представа какво ви предстои, не можете да се пресегнете да се нахраните, дори не знаете, че това режещо усещане е глад, не можете да се завиете, дори не знаете, че ви е студено или топло. Дърпат ви, разнасят ви, слагат ви да лежите, да седите, става тъмно, става светло, мокро и студено. Чувате гласове, виждате лица, хора. Представете си какво изпитвате когато лицата са с усмивка и ръцете, които се пресягат за вас са нежни, когато след като са ви докосвали ви е леко на коремчето и ви е топло и меко на гръбчето. Сега си представете какво бихте изпитвали, ако тези лица се каменни, безизразни и научите, че след като те се появят пред очите ви, тялото започва да ви боли от грубите ръце, а корема ви стърже. Какво ще научите за тези лица – радостното облекчение или очакването за болка. А когато ви говорят - дали звуците ви носят удовлетворение и спокойствие, или ви сковават от страх?
Да кажем, че детето ви е почти на 6, не изговоря думите така, както сте свикнали да ги чувате, не подрежда изреченията, говори за себе си в 3 лице, ед.ч., в някои случаи пищи или ви дърпа, за да привлече вниманието ви, тръшка се когато му откажете поредния сладолед и т.н. Някоя от тези ситуации да ви звучи познато?
Имате си малък човек, с интелект, развит повече от физическото му тяло. Когато говорния му апарат се развие достатъчно – ще започне да изговаря думите правилно, когато костната структура на ръцете му се развие ще може да държи молива добре, ще може да се облече, закопчае и обуе сам и бързо, когато краката му укрепнат – ще спре да се спъва и няма да ви бави когато сте заедно на пазар. Всичко това ще се случи, обаче, когато му давате възможност да се упражнява, да опитва нови умения в сигурна среда, да греши без да се срамува или страхува, знаейки, че сте зад гърба му за да го подхванете, да го поправите и да го насърчите да опита пак. Опитайте да видите света през неговите очи, където вие изпълвате целия му хоризонт. Как ви вижда вашият малък човек: с усмивка в очите, с обятия на негово разположение, зад гърба си, готови да го прихванете, събрали цялото си внимание в него?! Или вижда голям човек на 2 метра от него, приведен над телефона си, с безизразно лице, отчужден и безразличен към съществуването му. Пропускате най-същественото в целия си живот – да наблюдавате как детето ви се развива. Във възрастта до 7 години всичко в живота и развитието на детето се случва с главоломна бързина. То усвоява знания за себе си, за родителите си, за заобикалящия го свят буквано попивайки, почти интуитивно. Затова не се заблуждавайте, че щом малкото дете не говори, значи няма нужда да му говорите вие. Напротив – детето не отвръща, но попива всичко: думите, граматиката, настроението, отношението ви към света и към себе си, модела ви на възприемане и на поведение. Говорете с детето, обяснявайте му какво правите, защо го правите, как се чувствате в този момент, разказвайте му за мислите си, за намеренията си в този ден, за настроението. Не пропускайте да му говорите, колко щастлив/а ви прави то, как ви харесва да сте заедно, да се грижите за него. Когато сте изморени – споделете му, разкажете му как краката ви тежат и ви се спи, и как с нетърпение чакате да се гушнете заедно и заедно да си починете. Не е нужно детето да ви вижда само щастлив, то има нужда да опознае целия диапазон от усещания – и тъгата, и умората, и раздразнението. Така ще ги намери и опознае и у себе си. Това е полезно и за вас самите - така ще изградите връзка едновременно със себе си и с детето си. Когато сте раздразнен, няма нужда да го нагрубявате или отблъсквате. Достатъчно е да кажете как се чувствате и да обясните, че мама/тати трябва да се отпусне в стола и да затвори очи. Нека детето знае, че огорчението също отминава, че то не живее завинаги в най-важните хора за него. След време, то ще знае как да разпознае това усещане и в себе си, а и ще знае как да постъпи. Тогава няма да се тръшка в средата на магазина, насред тълпата, след като сте му отказали лакомство или играчка. То ще постъпи като вас – ще се самовглъби за да преработи фрустрацията си и да се самоизлекува. Когато признавате на детето си своите чувства, го учите също, че валидизирате и неговите чувства.
Не сте сами. Потърсете ме за подкрепа!