Емоционалната интелигентност като надежден вектор на развитието.
Детето на прага на училището: радостен миг за родителите. Но децата не разбират вълнението им. Да, балоните и бонбоните са хубави, посрещането е весело, класната стая е вълнуваща, книжките са интригуващи, другите деца са интересни. Но децата на 7 обичат да знаят какво предстои, неизвестното ги плаши. А откъслечните мотивиращи приказки на мама и тати не са достатъчни да наредят пъзела в главичките си. Още повече, когато се окаже, че в училище съвсем не е толкова весело след празника, когато започнат задачите, домашните, забележките и т.н. С децата трябва да сме откровени, без да сме брутални. Ние рядко имаме спомен от първите дни в училище, но заради дългогодишния си опит, натрупан в училище, знаем, че не всичко е кадифе и рози. Знаем, че в клас се работи, че има изисквания към нас, че се спазва дисциплина, че се съобразяваме с други хора в затворено пространство и т.н. Децата трябва да знаят и това, заедно с приказките за игри и забавления.
Училището е образователна институция, не детски център. Скоро ще научат, че радостта в училище се търси при постиженията след положени усилия. Затова, както при всяко начало е важно да коментираме с децата си как е минал денят им, с кого са близки, по-какъв начин, какво е свързващото между нашето дете и другарчето му или приятелският му кръг. Не губете връзка с малкия ученик – оставете си врата отворена за времето, през което той ще се превърне в тийнейджър и ще се опита да я затръшне в лицето ви.
Не сте сами. Потърсете ме за подкрепа!
Детето на прага на училището: радостен миг за родителите. Но децата не разбират вълнението им. Да, балоните и бонбоните са хубави, посрещането е весело, класната стая е вълнуваща, книжките са интригуващи, другите деца са интересни. Но децата на 7 обичат да знаят какво предстои, неизвестното ги плаши. А откъслечните мотивиращи приказки на мама и тати не са достатъчни да наредят пъзела в главичките си. Още повече, когато се окаже, че в училище съвсем не е толкова весело след празника, когато започнат задачите, домашните, забележките и т.н. С децата трябва да сме откровени, без да сме брутални. Ние рядко имаме спомен от първите дни в училище, но заради дългогодишния си опит, натрупан в училище, знаем, че не всичко е кадифе и рози. Знаем, че в клас се работи, че има изисквания към нас, че се спазва дисциплина, че се съобразяваме с други хора в затворено пространство и т.н. Децата трябва да знаят и това, заедно с приказките за игри и забавления.
Училището е образователна институция, не детски център. Скоро ще научат, че радостта в училище се търси при постиженията след положени усилия. Затова, както при всяко начало е важно да коментираме с децата си как е минал денят им, с кого са близки, по-какъв начин, какво е свързващото между нашето дете и другарчето му или приятелският му кръг. Не губете връзка с малкия ученик – оставете си врата отворена за времето, през което той ще се превърне в тийнейджър и ще се опита да я затръшне в лицето ви.
Не сте сами. Потърсете ме за подкрепа!