Работа с деца с РАС - разстройства от аутистичния спектър и други разстройства на развитието, интелектуална недостатъчност, екранна зависимост.
Нарушенията от аутистичния спектър са нарушения на развитието, те не са психично разстройство. Децата с РАС са самовглъбени, погълнати са от собствения си вътрешен свят. В група не ги привличат общите игри и социалния контакт – те седят настрани (оттам и обозначението на това състояние) и се занимават с часове със своята си любима дейност. Тази, която им носи спокойствие. Тези деца обичат света около себе си подреден, не са привърженици на промените – трудно ще се разберете с тях да смените умалелите дрешки и обувки, да не споменаваме храненето им – силно ограничени предпочитания към една-две храни и понякога са без усещането за насита – могат да погълнат храна колкото би приел голям, наистина голям човек.
При раждането на дете с аутизъм, то изглежда напълно нормално. Симптомите могат да се проявят още по време на първата година, но едва на втората/третата година родителите могат да разберат, че нещо не е наред. Децата с аутизъм могат да реагират нетипично, когато бъдат докосвани. Вместо да се гушват когато бъдат вдигнати, те настръхват или точно обратно – отпускат се. Нормалното държание през първата година от живота – усмихване при чуване гласа на майката, показване на различни предмети за да привличат вниманието на някой, пълзене, използване на прости думи – е нетипично за тях. Детето може да не осъществява зрителен контакт, а също така не може да разпознава родителите от непознатите хора, проявява слаб интерес към останалите хора. Симптомите варират от по-леки до тежки:
- нетипични игри – прохождащо дете с аутизъм обикновено игнорира останалите деца и предпочита да играе само. Детето може да прекара много часове, стоейки тихо (като в транс) или концентрирайки се върху определен обект. Всеки опит да се отвлече вниманието му може да предизвика емоционален изблик.
- неправилна реч – децата не говорят много или остават напълно тихи. Ако говори, детето повтаря това, което е казал друг човек. Стилът не изказ е друг - вместо да каже “Искам сандвич”, детето пита “Искаш ли сандвич?”.
- повтарящо се поведение – детето повтаря една и съща фраза или настроението му не се променя. Пляскането с ръце, посочване с пръст, люлеенето са типични.
- ненормално поведение – децата могат да развият някои натрапчиви навици – желание да минават по един и същ маршрут към училище всеки ден, завъртане всеки път когато влизат в стая, силно разсейване от определени дейности или предмети. Понякога могат да бъдат “свръхактивни”, агресивни, импулсивни. Някои могат умишлено да се нараняват.
Тъй като няма лечение за аутизма, симптомите могат да се подобрят чрез лечение, което най-общо включва:
- образование – индивидуална обучителна програма, насочена към конкретните проблеми на детето;
- поведенческа терапия – целта на терапията е да се подсили “правилното” поведение и да се намали неподходящото – като например съзнателното нараняване.
Въпреки че симптомите могат да варират от леки до тежки, децата с аутизъм изпитват сериозни нарушения в комуникацията и социалните взаимоотношения като извършват повтарящи се изолирани действия.
Аутизмът е труден за диагностициране поради комплексната му природа. Често поставянето на диагнозата от лекарите е въз основа на разказите на родителите, видеозаписи или директно наблюдение, поради липса на биологични маркери за болестта.
Някои специфични показатели за аутизъм, включващи особености в поведението са: атипичен контакт с очи; нарушение на визуалното проследяване и на прехвърлянето на визуалното внимание от един обект на друг; неспособност за ориентация при споменаване на име; липса или намалена способност за имитиране; липса на социална усмивка и намален интерес към другите; раздразнителност, свръхреактивност към реакциите на околните; въртене на предмети, многократно удряне на повърхности; забавени говорни способности.
Дете с РАС е сериозно предизвикателство. Не сте сами. Потърсете ме за подкрепа!
Нарушенията от аутистичния спектър са нарушения на развитието, те не са психично разстройство. Децата с РАС са самовглъбени, погълнати са от собствения си вътрешен свят. В група не ги привличат общите игри и социалния контакт – те седят настрани (оттам и обозначението на това състояние) и се занимават с часове със своята си любима дейност. Тази, която им носи спокойствие. Тези деца обичат света около себе си подреден, не са привърженици на промените – трудно ще се разберете с тях да смените умалелите дрешки и обувки, да не споменаваме храненето им – силно ограничени предпочитания към една-две храни и понякога са без усещането за насита – могат да погълнат храна колкото би приел голям, наистина голям човек.
При раждането на дете с аутизъм, то изглежда напълно нормално. Симптомите могат да се проявят още по време на първата година, но едва на втората/третата година родителите могат да разберат, че нещо не е наред. Децата с аутизъм могат да реагират нетипично, когато бъдат докосвани. Вместо да се гушват когато бъдат вдигнати, те настръхват или точно обратно – отпускат се. Нормалното държание през първата година от живота – усмихване при чуване гласа на майката, показване на различни предмети за да привличат вниманието на някой, пълзене, използване на прости думи – е нетипично за тях. Детето може да не осъществява зрителен контакт, а също така не може да разпознава родителите от непознатите хора, проявява слаб интерес към останалите хора. Симптомите варират от по-леки до тежки:
- нетипични игри – прохождащо дете с аутизъм обикновено игнорира останалите деца и предпочита да играе само. Детето може да прекара много часове, стоейки тихо (като в транс) или концентрирайки се върху определен обект. Всеки опит да се отвлече вниманието му може да предизвика емоционален изблик.
- неправилна реч – децата не говорят много или остават напълно тихи. Ако говори, детето повтаря това, което е казал друг човек. Стилът не изказ е друг - вместо да каже “Искам сандвич”, детето пита “Искаш ли сандвич?”.
- повтарящо се поведение – детето повтаря една и съща фраза или настроението му не се променя. Пляскането с ръце, посочване с пръст, люлеенето са типични.
- ненормално поведение – децата могат да развият някои натрапчиви навици – желание да минават по един и същ маршрут към училище всеки ден, завъртане всеки път когато влизат в стая, силно разсейване от определени дейности или предмети. Понякога могат да бъдат “свръхактивни”, агресивни, импулсивни. Някои могат умишлено да се нараняват.
Тъй като няма лечение за аутизма, симптомите могат да се подобрят чрез лечение, което най-общо включва:
- образование – индивидуална обучителна програма, насочена към конкретните проблеми на детето;
- поведенческа терапия – целта на терапията е да се подсили “правилното” поведение и да се намали неподходящото – като например съзнателното нараняване.
Въпреки че симптомите могат да варират от леки до тежки, децата с аутизъм изпитват сериозни нарушения в комуникацията и социалните взаимоотношения като извършват повтарящи се изолирани действия.
Аутизмът е труден за диагностициране поради комплексната му природа. Често поставянето на диагнозата от лекарите е въз основа на разказите на родителите, видеозаписи или директно наблюдение, поради липса на биологични маркери за болестта.
Някои специфични показатели за аутизъм, включващи особености в поведението са: атипичен контакт с очи; нарушение на визуалното проследяване и на прехвърлянето на визуалното внимание от един обект на друг; неспособност за ориентация при споменаване на име; липса или намалена способност за имитиране; липса на социална усмивка и намален интерес към другите; раздразнителност, свръхреактивност към реакциите на околните; въртене на предмети, многократно удряне на повърхности; забавени говорни способности.
Дете с РАС е сериозно предизвикателство. Не сте сами. Потърсете ме за подкрепа!